Продуктивни качества

В дългосрочен план продуктивните качества на овцете от породата Вакла Маришка са от решаващо значение за тяхната конкурентоспособност пред фермерския избор. Обект на измерване и селекция са признаците – брой родени агнета, тегло на агнилото при отбиване, растежни способности и млекодобив. За периода 2011 – 2020 г., екипът на Сдружението организира измерване на продуктивни признаци с важно икономическо значение и данните се използват за нуждите на селекцията. За цитирания период, коефициентът на плодовитост (брой родените агнета) е 1.30, тоест 30 % от овцете близнят. След бозаен период от 68 дни за 128 дневен доен период млекодобивът на овцете от породата Вакла Маришка овца е 95 литра. Варирането на млекодобива е в твърде широки граници от 50 до 326 литра и е резултат от влиянието на различни фактори. Обикновено върху млекодобива оказват влияние стадото, стопанската година, продължителност на бозайния период, продължителност на дойния период, възраст на овцeт и др. Продължителността на бозайния период също варира в широки граници от 30 до 149 дни, което е индикация, че отбиването на агнетата е в зависимост от променливи фактори на пазара за агнетата и специфичните условия във всяко стадо през различните стопански години. Затова селекцията по млекодобив за доен период остана в историята и в развъдната практика на Сдружението се внедри селекция по млекодобив в контролния  ден. Това е практика вече в много страни с развито млечно овцевъдство.  Въз основа на база данни от 20 003 записа за млекодобива в деня на контролата, която обхваща периода от 1992 до 2020 г., при 4575 овце след бозаен период от 65 дни е изчислено, че средния млекодобив в деня на контролата е 726 mL с висок коефициент на вариране – 56 %. Млекодобивът в деня на контролата се влияе от много фактори, но най-съществено влияние оказва стадият от лактационния период, който в специализираната литература се споменава и анализира като -   DIM (days in milk). Анализът на някои качествени съставки на млякото на овце от породата Вакла Маришка овца показва, че съдържанието на мазнини е 7,0%, а на белтъчини - 5,55% (Димов, Джорбинева и Михайлова 1997). Проучвания върху живото тегло на агнета от Ваклите маришки овце (Вучков и Димов, 2005) показват, че при раждането живото тегло средно за всички агнета (мъжки, женски, единаци близнаци) е 4.85 kg, на 30 дневна възраст 15,18 kg, на 60 дневна възраст 23,26 kg. На 90 дневна възраст мъжки агнета достигат 38 kg,  а на 120 дневна възраст – 45 kg. Женски агнета на 90 дневна възраст достигат 30 kg , а на 120 дневна възраст 34 kg. Средното живо тегло на овцете-майки е 75 kg, а при кочовете 120 kg. При различни стада средното живо тегло на овцете варира от 68 kg до 90 kg. Вакли маришки агнета на 60 дневна възраст имат кланичен рандеман 55,46% (Вучков и Димов 2006). На 60 дневна възраст по-голяма част от трупчетата попадат в категорията леки агнешки трупчета от 10 – 13 kg от категория С и имат слаба степен на залоеност. Отглеждани до по-късна възраст при клане се получават и по-тежки агнешки трупчета. Овцете са приспособени за отглеждане при традиционни условия – оборно-пасищен режим и могат да бъдат изкарвани на паша от ранна пролет до късна есен,