Стандарт

Вакла маришка е местна българска порода овце с комбинирана насока на използване – месо, мляко и вълна. Тя създадена в района на запад и на север от град Пловдив. В миналото е била известна под наименованието „Малоконарска овца”, „Овца от пловдивско” или „Овца от поречието на Марица”. Първоначалния ареал на възникване и разпространение на породата са селата на Пловдивска и Пазарджишка области. Днес породата е разпространена и в други области на България, като София Благоевград, Кърджали, Хасково, Смолян, Стара Загора, Бургас, Ямбол, Шумен,  Кюстендил, Русе. Името Вакла Маришка овца е прието след 1990 година когато се учредява дружество за отглеждане и развъждане на Маришките овце. През 1991 година се поставя началото на водене на зоотехнически регистър на агнета, овце и кочове за разплод, а през 1992 година в някои стада се въвеждя контрол на плодовитостта и млечността. През 1993 година е заведена родословна книга на Ваклите Маришки овце. Към 2020 г. популационния размер на породата е бил 8 755 овце. Според националните критерии породата е с рисков статус – „застрашена от изчезване“. На външен вид Ваклите Маришки овце имат удължената форма на тялото, крайниците и опашката. Главата е дълга, тясна, незарунена. Профилът на главата при овцете обикновено е прав, а при кочовете леко изпъкнал. Ушите са средно големи, клепнали, прави. Шията е дълга, тясна. Холката е среднодълга, средно висока. Гърбът е дълъг, средно-широк. Краката са дълги, незарунени. Коремът обикновено е незарунен, но при някои животни е слабозарунен. Вълната е еднородна с дебелина на влакната 35.01 μm, което според брадфордската класификация означава 46-то качество. Опашката е тънка, дълга до под скакателните стави, а понякога достига до земята. Около очите, ушите и муцуната, овцете и кочовете имат характерна кадифено-черна пигментация откъдето идва и названието “Вакли”. Петна с различна големина се срещат по краката и по определени участъци от тялото (корена на опашката, предгръдника и корема). Върху пигментираните участъци от тялото обикновено расте пигментирана вълна, поради което животни с по-големи петна по кожата на тялото изглеждат шарени. Основната маса от руното има бял цвят. Понякога, но много рядко (0.79%) се срещат и изцяло пигментирани овце с бяло петно на темето и върхът на опашката. Пигментацията по лицевата част, формата и големината на ушите, и някои особености в телосложението имат решаващо значение при селекцията на мъжки и женски агнета за разплод.